![Сливен]()
Сините камъни издигнали гордо скалистия си хребет посрещат първите зари на всеки нов ден. Гледат от високо смълчания Сливен и благо го прегръщат с топлите си длани. Долу в ниското се е прострял на длъж градът на стоте войводи, градът на сините камъни – нашият роден град. Всеки камък от него носи дъха на герои от миналото. Магически символи са Сините камъни, Стария бряст, паметниците на Панайот Хитов и Хаджи Димитър. В този град познал петвековна мъка, усетил мириса на барут, слушал гордите стъпки на хайдутите повече от 100 години тупти сърцето на НУ „Васил Левски”. Река Селешка На мястото на широко овошна градина през която текат водите на река „Селишка”, минаваща през училище „Серафим”, през 1907 г. под ръководството на учителя-общественик Илия Гудев започва строежът на сградата на училището. Завършена е през лятото на1908 година и е открито на 1 септември същата година. С решение на Общинския съвет съвместно с училищното настоятелство, училището е именувано "Генерал Константин Искренов Кисяков"
![Генерал Кисяков]()
Генерал Кисяков е роден през 1839 г. в град Пловдив. Произхожда от стар възрожденски род от град Копривщица. Под влияние на талантливи и родолюбиви учители е закърмен с възрожденската идея. Буден младеж, изпратен в Цариград, прави запознанства с влиятелни руски личности, които го подпомагат да замине за Москва. Там учи във физико-математически факултет и придобива високо научно звание. Постъпва във военна академия в Петербург. Близък на генерал Скобелев и генерал Гурко, адютант на император Александър II. Установява връзки с прогресивната руска интелигенция и българските емигранти. След обявяването на Руско-турската война е първият български офицер, назначен за началник на българското опълчение. Съединението на България го заварва на служба в София. Като руски офицер е дивизионен генерал в Сръбско-българската война. В България е отново през 1903 г. Заболява и умира на 3 март същата година. Изпълнител на редица задачи, свързани с национално-освободителното движение, ген. Кесяков помага за построяването на девическото училище в Сливен. През 1900 г. завещава на Сливенското училищно настоятелство собственото си здание в София. Сливенската община го провъзгласява за почетен сливенски гражданин и на негово име нарича новопостроеното през 1908 г. училище в махала "Ес-ки-джами" - "Татар-мазар".
![училище Генерал К. И. Кесяков]()
В новооткритото училище "Генерал К. И. Кесяков" има 10 отделения с 10 учители. Броят на отделенията и учителите търпят промени през различните учебни години. През 1920 г. училището има своя главен учител - Васил Стефанов. Той е и председател на главните учители. Умира на през 1922 г. На негово място е назначен Марин Дойчев, който става и първи Сливенски пунктов учител. През учебната 1926-27г. Тодор Иванов е назначен за ІІ-ри пунктов учител, а Марин Дойчев за председател на главните учители. Заместник главен учител на училището става Тодор Иванов, а през учебната 1927-28 г. същият е главен учител до 1930 г. Общият брой ученици е 473. През следващите години се зареждат епидемии и болести, а през 1928 г. – катастрофално земетресение на територията на Чирпан, Пловдив и Харманли. Учениците откликват на трагичното събитие като събират помощи за пострадалите и приемат по домовете си ученици, които се обучават в училището. През 1929 г., на 3-ти юни, училището официално празнува патронния си празник „Св. Св Константин и Елена”. Същата година се полагат основите на безплатна трапезария за бедни ученици. През 1944-45 учебна година училището е заето от войскови части и поради това учебната година започва на 1-ви Октомври. На следващата година учебните занятия започват на 25 ноември само в две класни стаи, тъй като всички останали са войскови склад. С пълен капацитет училището заработва в края на 1947 година.
Следва период на подем. През 1954 г. учениците са 363, от които преминали успешно в горен клас са 339 ученици със среден успех на годишните изпити 4,55. Същата година, чрез конкурс е избран патрона „Васил Левски”, който се чества с участието на 85 ученици.
През 1965 г. училището се оглася от 434 деца, които завършват годината със среден успех 5,21. През 1980 г. под напора на тогавашните тенденции и поредни преустройства в образованието, училището е закрито и присъединено към ІІІ-та прогимназия. През този период плеяда директори и учители отдават сърце и ум за развитието на образованието в нашия град. Те даряват обич, светлина, проправят пътя на децата, преодоляват себе си, разтварят душата си за да ги направят хора. Такива възрожденци по дух си остават:
Със заповед № РД-1429 от 9 юни 1993 г. на министъра на образованието отново се открива НУ „Васил Левски”. За директор на училището с конкурс е назначен Николай Кадирев. От ученици и учители е възстановена традицията за честване на патрона на училището – Васил Левски.
От 1 август, 2020 г. директор на училището е Петя Танева.
Пред колектива стои отговорната задача да бъде наследник на богати традиции, да се утвърждава отново и да има водеща роля в образованието в гр. Сливен.
Сините камъни издигнали гордо скалистия си хребет посрещат първите зари на всеки нов ден. Гледат от високо смълчания Сливен и благо го прегръщат с топлите си длани. Долу в ниското се е прострял на длъж градът на стоте войводи, градът на сините камъни – нашият роден град. Всеки камък от него носи дъха на герои от миналото. Магически символи са Сините камъни, Стария бряст, паметниците на Панайот Хитов и Хаджи Димитър. В този град познал петвековна мъка, усетил мириса на барут, слушал гордите стъпки на хайдутите повече от 100 години тупти сърцето на НУ „Васил Левски”. Река Селешка На мястото на широко овошна градина през която текат водите на река „Селишка”, минаваща през училище „Серафим”, през 1907 г. под ръководството на учителя-общественик Илия Гудев започва строежът на сградата на училището. Завършена е през лятото на1908 година и е открито на 1 септември същата година. С решение на Общинския съвет съвместно с училищното настоятелство, училището е именувано "Генерал Константин Искренов Кисяков"
Генерал Кисяков е роден през 1839 г. в град Пловдив. Произхожда от стар възрожденски род от град Копривщица. Под влияние на талантливи и родолюбиви учители е закърмен с възрожденската идея. Буден младеж, изпратен в Цариград, прави запознанства с влиятелни руски личности, които го подпомагат да замине за Москва. Там учи във физико-математически факултет и придобива високо научно звание. Постъпва във военна академия в Петербург. Близък на генерал Скобелев и генерал Гурко, адютант на император Александър II. Установява връзки с прогресивната руска интелигенция и българските емигранти. След обявяването на Руско-турската война е първият български офицер, назначен за началник на българското опълчение. Съединението на България го заварва на служба в София. Като руски офицер е дивизионен генерал в Сръбско-българската война. В България е отново през 1903 г. Заболява и умира на 3 март същата година. Изпълнител на редица задачи, свързани с национално-освободителното движение, ген. Кесяков помага за построяването на девическото училище в Сливен. През 1900 г. завещава на Сливенското училищно настоятелство собственото си здание в София. Сливенската община го провъзгласява за почетен сливенски гражданин и на негово име нарича новопостроеното през 1908 г. училище в махала "Ес-ки-джами" - "Татар-мазар".
В новооткритото училище "Генерал К. И. Кесяков" има 10 отделения с 10 учители. Броят на отделенията и учителите търпят промени през различните учебни години. През 1920 г. училището има своя главен учител - Васил Стефанов. Той е и председател на главните учители. Умира на през 1922 г. На негово място е назначен Марин Дойчев, който става и първи Сливенски пунктов учител. През учебната 1926-27г. Тодор Иванов е назначен за ІІ-ри пунктов учител, а Марин Дойчев за председател на главните учители. Заместник главен учител на училището става Тодор Иванов, а през учебната 1927-28 г. същият е главен учител до 1930 г. Общият брой ученици е 473. През следващите години се зареждат епидемии и болести, а през 1928 г. – катастрофално земетресение на територията на Чирпан, Пловдив и Харманли. Учениците откликват на трагичното събитие като събират помощи за пострадалите и приемат по домовете си ученици, които се обучават в училището. През 1929 г., на 3-ти юни, училището официално празнува патронния си празник „Св. Св Константин и Елена”. Същата година се полагат основите на безплатна трапезария за бедни ученици. През 1944-45 учебна година училището е заето от войскови части и поради това учебната година започва на 1-ви Октомври. На следващата година учебните занятия започват на 25 ноември само в две класни стаи, тъй като всички останали са войскови склад. С пълен капацитет училището заработва в края на 1947 година.
